през мътното огледалото на спомена .
Не се страхувам от настоящето без теб ,нито от дългите летни дни.
Не се страхувам и от бъдещето ,което ме приветства с искрящите звезди .
Нито ме е страх от есента или зимата – приветствам ги –
Нека дойдат по-бързо!
Няма да чакам, там под презрелите вишни – ти да съзрееш сам . Времето ми е скъпо – искам да живея !
Но страх ме е … Знаеш ли от какво? Не чакай , защо ли питам…
Страх ме е огледалото да не се счупи от времето , среброто да не се олющи
и аз да забравя … Да , не се смей ! Не искам да забравям спомените много
и красиви , и мили , и все така разтупващи сърцето ми .
Но трябва да призная още нещо – страх ме е и да не загубя онези две неща, най-ценните . Не искам в спомените да потъна дори за миг и изведнъж с магия в огледалото да се затворя .
Искам да живея !
Искам да виждам деня сегашен , да мечтая за следващото светло утро .
Искам зимата да дойте , а след това и новата пролет и жаркото лято .
Искам в огледалото да виждам настоящето !
Няма коментари:
Публикуване на коментар