Утаяване

Какво би казал ,ако ме видиш така ?-

обляна в сълзи,изпълнена с тъга.

Във водопади са се превърнали моите очи

и теб те виждат с неясни черти

Близо ли си или далеч ? –

не различавам нож от меч.

Сърцето ми обвито в лед преди

не можеше без теб да трепти.

Ти караше думите да излизат сами

четеше без грешка мислите ми.

Дните бързо без теб минаваха
и сълзите ми се утаиха …

Очите ми към теб все се взират,
но ръцете ми вече не те достигат .