Напоследък ми е направило впечатление ,че запознанствата , срещите и любовта като цяло са се превърнали в едно неистово търсене на съвършенство . Постоянно чувам от близки ,приятели или просто от хора на съседната маса в кафенето – изказвания от сорта на ‘’ Необходимо е да си намериш богат мъж’’ , ‘’Ще те уредя с един големец от някъде ‘’ , ‘’ Момиче ,не се занимавай с тоя – той няма да може да те издържа’’ … И безброй още подобни разговори . От мъжка страна пък се чува разговор наподобяващ виц : - Брат , искам да намеря истинска жена .Сещаш се някоя ,която да ме обича не защото имам кинти в джоба.Ама от къде да я изкопам , кажи ? / - Нямам идея бе човек , на виж ме мене – аз всяка вечер съм някъде по клубовете и дискотеките
( предполагам на Студентски град ) и пак няма една ,която да ми грабне сърцето , де се вика тя се цели по-надолу … / - Еми да прав си , няма свестни мадами вече ./ Братче я остави тая тема и погледни онова русото парче с готиния задник ей там на бара ! / - Лелейййй ! … ‘’
Чудя се на такива хора – оплакват се от това ,което имат ;Оплакват се за това , което нямат и все пак не променят нищо в живота си . Една мисъл ми се върти в момента в главата :
‘’ Защо сме свикнали да обвиняваме някой друг за това ,което нямаме ? ‘’
Аз съм на мнението ,че ако искаш нещо да постигнеш трябва да положиш усилия . Ако не стане по един начин –пробваш по друг и така докато не постигнеш желаното със собствени усилия . Но нека се замислим не толкова общо …
Ограничаваме се до любовните взаимоотношения между двама души ( между три и повече става прекалено сложно ) , които според мен трябва да са прости и ясни :
Тя иска да бъде с него.Той иска да бъде с нея.Те са заедно.
Поне това е моето разбиране , но доколкото разбирам има прекалено много фактори , които не за в тяхна полза . Например : Той няма хубава кола или Тя няма голям бюст ;Той изкарва само 300 лева на месец , Тя пък не била толкова красива като ‘’онази от едно време ‘’ ; Той няма плочки на корема , а Тя няма сини очи и руса дълга коса ; Той не е ‘лошо момче ’ , Тя не е ‘секс дива’ . С такива примери мога да продължа още две страници поне , но мисля че разбрахте на къде води мисълта ми . Но все пак нека обобщя : Той не е идеален , Тя също не е идеална .
Моят въпрос е : Аджеба , кой на този свят е идеален ???
Всеки има своите недостатъци и те са това ,което го отличава от всеки друг . Предполагам ,че новата ‘ модна вълна ‘ е свързана донякъде (да го наречем така) с ‘’Пазара на Любовта ’’ . Модерно е в момента да търсиш най-скъпото в най-евтиният магазин. Модерно е да се ходи сякаш имаш какво да дадеш , без да притежаваш нищо . Модерно е да се правиш на нещото ,което се търси . Също както на стоковия пазар : най-предлаганите стоки са именно тези ,които най-много и най-често се търсят . Производството на дадена стока зависи от нейното потребление ,най-просто казано .
Същото е и в нашия ‘’пазар на любовта ’’ – това ,което мъжете / жените най-често търсят в другия пол е точно това ,което се предлага най-много . Но разбира се и тук си има врътка ,която да оплеска всичко …
Ние хората от 21-ви век никога не казваме какво наистина искаме , поради множество причини .Всеки един от нас крие от какво наистина има нужда , какво иска и най-вече защо му е необходимо . И от всичко това идва спънката ,която по-рано споменах .
Как може ‘’пазарът ни на любовта ’’ да предлага стоките ,които искаме ,като ние даваме некоректни стойности чрез потреблението си . Казваме ,че искаме любов – истинска любов (това се отнася и за двата пола) , а вместо това търсим това в банкови сметки , в деколтета , в панталони и под поли , във външния вид , в апартамента или в колата , но никога не търсим в характера или душата , в очите или думите . Материализмът е завладял даже примитивният стремеж на човека да създаде друг човек . И в края на краищата всичко в нашия живот се свежда до проста сделка тип ‘покупко-продажба’ . Това ,което се търси ние го предлагаме ,заблуждавайки се ,че ако дадем търсеното ще намерим истински исканата от нас стока .
Както се досещате това е един омагьосан кръг изпълнен с разочарования и примиряване.
Но сега Ви питам (питам и себе си ) :
Ние стока ли сме?
Няма коментари:
Публикуване на коментар