Промяната е нещо нормално и съвсем естествено в природата на човека.
От началото на цивилизования свят промяната в нравите,държанието и начина на живот е съпътствано със забравяне на старите нрави и традиции и загърбване на стария живот с новия,който се счита по много показатели за по-добър.Но в българската история нравите и традициите ,които народа е имал и съхранил са ,спомогнали да се преодолеят множество трудности и са запазили идентичността на българите във времена на заличаване на етноси и асимилирането им в други народности.
Промяната е нужна за да може човечеството да се развива ,но това не бива да се счита за еднакво със заличаването на традиционната култура на дадената група от хора .Има достатъчно начини културата да се съхранява в бита и начина на живот на дадените групи. Според множество доказателства един етнос се определя от неговия нрав,начин на живот и вярвания- точно тези компоненти сформират така наречената културна идентичност. Без нея асимилацията на народа или популярната в днешно време глобализация има огромно преимущество пред отделните народности.
От началото на миналия 20век до днес ,българският народ претърпява драстични промени в икономически,политически и социален план.Множество от фактори като смяната на политическите режими,национализацията и след това връщането към частната собственост,както и вътрешните миграции на населението на България ,водят и до промяна в бита и начина на живот на населението на страната.А заедно с тези промени се променят и традициите ,част от които са останали в нравът и мисленето на българите.Социалните промени са повлияни от смяната на средата на живот и развитието му – в градовете животът е по-динамичен и забързан и не остава много време за спазване на традиционните обреди примерно по празниците, не само големите празници като Великден и Нова година,а всяко малко честване на имен ден на пример. Къде в голям град от 21век ще се видят коледари или традиционните по Връбница(Цветница) хора или сватбарските повери ? В забързания начин на живот на днешните хора е изключително трудно ,макар да има желание , да се спазват традициите.С нарастването на градското население в България е логично да се отбележи спадът на селското население ,което на теория има по-големи шансове да запази начина на живот отпреди 100 или по-малко години.Но и в това има проблем – според съвременните изисквания и норми селският живот не е ‘’ добър ’’ ,което означава ,че за един съвременен гражданин на републиката не са достатъчни една схлупена къщурка с външен клозет и обор в закътаните хълмчета на Родопите или Стара планина – както са живели повечето ни дядовци и баби.
С настъпване на нова ера в човешкото развитие настъпват и нови традиции , които лека полека заместват старите. Една промяна в отбелязването на християнските празници у нас е отбелязването на 25.декември- Коледа ,както се нарича днес. Преди настъпването на глобализацията този ден се е отбелязвал като първия ден след края на новогодишните пости, но днес той се счита като деня за ядене на печено пиленце или на някоя блажна свинска пържола, което не е все пак толкова далеч от истината ,но измисленият образ на Дядо Коледа (свързващ се с този ден, който идва през комина и остава подаръци за добрите дечица) е плод единствено на глобалната реклама,навлязла в България след демократичните промени през 90-те години на миналия век. С технологичните промени идва и въпросът за родните производства , които в наши дни както всички знаем са силно конкурирани от вноса на чуждестранна продукция. Продукти като розовото масло и киселото мляко не са застрашени от глобализиране ,но текстилните производства и дървообработващите предприятия срещат много трудности.Производството на мартеници ,както знаем е чисто български обичай – със своите червено-бели цветове те се отличават от всичко подобно по света, но от няколко години насам на пазара ни се срещат мартеници с надпис ‘’made in China’’ .Едно на ръка е икономическото поглъщане на производствата , друго е политическата насоченост в управлението на държавата.След 2007 година –влизането на България в Евросъюза- външната и вътрешната политика на държавата се водеше от плана на управление на съюза ,от което следват и промените в социалния живот на българина.
Промените ,които настъпват в традициите обаче са малко по-различни. Не толкова колкото промяна следва в тях, а по-скоро бавното им изчезване от бита на населението . Това обаче както е споменато по-горе в текста е причинено от следствията на глобализацията ,които засягат цялото население (независимо от тяхното социално положение). В миналата 2011 година живота на един средностатистически гражданин се измерва в неговите работни дни , уикендите изпълнени с гледане на телевизия или хобита ,и 14-дневната му годишна отпуска , без да се броят официалните празници в държавата.И всичко това ще се повтори и тази година . Странно е да си помисли човек , че някъде в онези свободни дни младият българин ще се замисли ,че не може да изиграе едно право хоро или да наточи баница за вечеря , защото националния пазар предлага толкова много алтернативи . Подрастващите поколения днес са завладени от новите технологии и неспирната нова информация ,която с всеки изминал ден се натрупва все повече . Когато около теб живота се променя със скоростта на светлината и винаги когато се обърнеш ще забележиш нещо ,което до вчера го е нямало - дали ще обърнеш внимание на старото от вчера или ще се чудиш какво ще се появи на следващия ден , зависи само от това което ти показват в момента.
Традициите се запазват само тогава ,когато хората желаят да ги запазят. Необходимо е на съвременния човек да му се покаже от къде идва ,за да не забрави кой всъщност е той и да знае на къде да се насочи и най-вече да знае къде може да се върне.
Няма коментари:
Публикуване на коментар