И вървя през река от кръв и търся теб…
но ето отново като паднал ангел плача сега ,че вече не мога да летя .
И мечтая на луната да се кача –далеч от теб да седя .
От черната смърт да се спася и от гарваните проклети да се скрия ,от другата страна на светлата луна . Да не чувам песента на счупените сърца ,която ме кара да завия пред пълната с тъга зора..
И сега пред нея гола седя и молитва тайна й шептя :
‘’ Сива да не стана аз и да загубя себе си тогаз .
И сърцето ми да не пламти ,
а по любов чиста да ламти .
И да спра да се скитам сама през черният лес
и от веригите да се освободя
и пак да полетя…
Като огнената птица криле да разперя
и нов живот да постигна
далеч от всяка болка и омраза
Смела небосвода да погледна - моята мечта,
и вятъра топъл да ме обхване
и пак да полетя!
Няма коментари:
Публикуване на коментар