Редом с вълните сред нощната тъма ,
вървя с гордо вдигната глава …
Над бурното море крача по нестабилен път
и глухо стъпките отекват и бавно в пенливата вода се губят.
Вятърът леко по лицето ми ръси песъчинки сол –
долетели от далечния хоризонт .
И сега застанала на ръба разбирам къде трябва да ида …
Редом с вълните и слънчевата светлина крача
с гордо вдигната глава .
Към брега опасен е отправен моят скромен взор
и вече ясно виждам през мъглите ,
как безкрайното море се сблъсква със златистите брегове .
Мирисът на зеленината събужда моето съзнание
и мисълта ми чиста полита над планините и полята
на непознатата земя !
Няма коментари:
Публикуване на коментар