Отрова

Отровена от теб , от любовта…
         без капчица тъга и жал за това ,
аз приех те близо и белезите още по гърба ми стоят .
Готова още на мига да те приема и устните ти сладки да вкуся.
И отровната ти кръв да усетя как  бушува във вените ти .
Боря се срещу врагът ми най-опасен , но не печеля.

Боря се срещу желанието ми изпепеляващо,
срещу целувката ти отровна ,
срещу твоя чар и твоята усмивка.
Но не мога ,не се въздържам вече,
не издържам да съм около тебе .
Не  мога да те отхвърля ,
нито гръб да ти обърна !
Не мога теб ,проклети, не мога .

Но въпреки всичко ,което ми причини
пак с теб искам да съм
и пак от твоите устни отрова да отпия .
Губя ,губя борбата…
И само се надявам тоя път да се самоубия !

Искам отровата да я усетя, как през моите вени минава,
как моите жили обгражда
и как  към сърцето ми наближава…
И нека тогава ме убие ,нека това е края ,
 нека от твоята отрова отпия за последен път
от твоята –от ничия друга…