… И тя го погледна с онзи празен поглед-поглед на кукла.Безизразните й очи бяха сиви, по-сиви от обичайното и дълбоко се впиваха в неговите. Той трепна и примигна ,не издържаше на този поглед,който сякаш го пронизваше . Очите й като две копия се стрелкаха устремени към него и те ,само те , му бяха съдник. Тя знаеше всичко за него,знаеше всяка негова грешка,ако пожелаеше можеше да го срине на мига . ‘’Тя ще го направи?’’-помисли си той в този безкраен миг . ‘’ Нали й обещах,защо пак сме тук ?’’ –той започна да диша тежко ,пулсът му се ускори ,очите му излъчваха притеснение и страх от властта на жената пред него.Знаеше ,че тя е добра и мила и грижлива ,но и винаги е усещал у нея онова ,което може да се опише само като потайно и страховито.Тя може да бъде зла ,ако поиска ,може да му причини толкова болка и мъка ,толкова проблеми и несгоди – само да реши .Това го тревожеше – той бе уморен и кракът го болеше ,както и белязаните от големи червени петна места .Тази нощ бе дълга за него ,а се очертаваше и още от нея , а не само нощта …Тя го гледаше все така безизразно със сивите си дълбоки ,замислени и разочаровани очи .Той не знаеше какво се върти из главата й ( никога не е могъл да разбере ) .Тя го гледаше и се взираше сякаш искаше да вникне в съзнанието му и май успяваше .Той усещаше погледа й да го прогаря , както само леда може, а той усещаше тази болка още по-дълбока от повърхностните рани .Той знаеше какво можеше тя да направи ,но никога не е предполагал ,че тя е способна на това …
…Тя беше разтревожена и дишаше ускорено .Знаеше защо е там и какво да направи .Това и щеше да направи ,но когато го видя отново син ,отново белязан от нечия чужда грешка ,отново подведен и отново виновен – тя просто спря .Виждаше го ,ей там, насреща й – погледът му бе така далечен ,сякаш не го тревожеше факта ,че тя и той бяха тук отново! Тя беше бясна , беше разтревожена за нищо ,за едното нищо , за един безгрижен човек , на когото не му пука какво би могло да се случи . Той седеше там просто така ,без дори да сведе глава или да я погледне право в очите …Застана пред него и дума не продума – само застана отпред и го гледаше . Търсеше някаква реакция, опитваше се да разбере за какво мисли той,какво е мислел преди броени часове и дали въобще е мислил ?! Тя знаеше отговора ,но пак си ги зададе всички тези въпроси , надявайки се на различен край .Тя кръстоса ръце и се усмихна ,сякаш на цялата тази проклета история ,а той я погледна с онзи поглед изпод вежда . Най-накрая тя разбра ,че каквото и да направи той тя ще го защити ,независимо какво. Тя прочете всичко в очите му ,трябваше и само един поглед ,за да разбере . В очите му кафяви тя видя поля и цветя и причината да дойде пак тук , причината винаги да се връща до него. Тя се обърна и каза всичко ,което беше намислила да каже – дума по дума произнесе всяка малка и голяма лъжа. Каза всичко ,което прочете в очите му. Прочете какво да каже ,прочете неговото извинение и разкаяние и неговата вяра в нея . Тя знаеше ,че винаги ще заложи себе си стига той да имаше нужда от нея. Знаеше също ,че и тя може да разчита напълно на него …
…Той бе притеснен ,беше свел глава – не можеше да я погледне .Тя го убиваше и той знаеше ,че го заслужава .Заслужаваше тя да му причини всяка беда на света.Той искаше да я погледне още поне веднъж – искаш да види прекрасните и очи, и милата й усмивка , и искаше да я запомни с всяка нейна черта. Искаше да запечата нея и само нея в съзнанието си – жената , която го обрече…Той леко повдигна едната си вежда и само с крайчето на окото си проследи устремените копия на зениците й . Не можеше да прочете какво пише на лицето й. той я виждаше смътно и се опитваше да избегне погледът й като незрим и страшен меч.Той забеляза ,че цялата се е стегнала от яд и е кръстосала ръце , за миг помисли ,че видя как сърцето й пулсира в изпънатите гърди. Той искаше да се изправи и да я погледне ,но вече сили не му бяха останали.Мъчеше се да изправи глава и да срещне своя съдник ,но тя тежеше толкова много ,че не помръдна и със сантиметър, но все още я гледаше –сякаш с безгласна молба.Очите му изведнъж ясно фокусираха лицето й – нейните скули и изписани вежди,нейната извита в усмивка тъй мила нему. Видя устните червени изящно извили крайчетата си нагоре , образуващи нейната дяволита и в същото време ангелска усмивка.И точно тогава вътре в него се пробуди нещо познато –вярата в нея. Сега той знаеше ,че тя ще му прости и това .Той най-сетне намери сили да вдигне глава , да впие поглед в нейните очи ,който сега бяха спокойни и приемащи неговия и там той видя своето спасение и своя ангел .Изведнъж тя изчезна ,нямаше я пред него.Той се стъписа и започна да се озърта и да я търси с поглед изплашен – дали я бе изгубил този път?
…Всичко бе станало за секунди и всичко свърши за секунди…
И те пак с поглед се разбраха .Тя видя неговата нужда , благодарност и обич. Той отново я държеше в прегръдките си , държеше своя ангел . Погледнаха се пак в очите и сякаш там видяха целия свят , видяха всички отговори и без думи всичко си казаха . Тока те говореха помежду си повече отколкото и най-изкусните мислители не биха могли. Повече си казваха те ,отколкото един оратор би могъл дори с речник в ръце – думи и думи бяха прочетени и написани само в един единствен поглед . Тя и той –сродните души –те по-различни са от огъня и леда ,но пак заедно в убийствено сладка прегръдка хванати бяха в тази безкрайна нощ преливаща се в ден .
Няма коментари:
Публикуване на коментар