С дъха на теменужките и с цвета на кокичетата

Пролетта щом дойде с първите цветове на новата зора ,
тогава те очаквам под белите цветове на вишните да застанеш.
И ти заедно с уханието на теменугите и с вятъра на новата година ,
ще минеш покрай мен и леко като пойна птичка ще ми кажеш  ‘’Добър ден!’’.

Пролетта когато разцъфти в гората и в хорските сърца ,
тогава ще прелетиш над мен като щъркел дългокрак  ,
ще разрошиш косите ми с цвят на жълтурите в полето.
Ще разказваш за далечните хоризонти , където всичко мрачно и студено е .

С  първите топли лъчи слънцето ще огрее  моето сърце и ще погледна  всичко през розови стъкла.
Ще зърнем  двама пролетта и нейните багри шарени и ще ни обземе радостта.
 Поглъща ни  любовта , тлееща през есента , а разцъфваща заедно с  момината сълза.
Отново един в друг вперени ще са погледите ни – слънчогледи и нивя се срещнат.

Розови ,сини,жълти , лилави , червени и оранжеви са цветове ширнали се пред нас
и с всеки нерв от тялото ми запомням срещата с пролетта поредна, за поредна година.
Птички многогласни и дръвчета натежали от люляци ще ни обгръщат .
 С леко милване на вятъра пролетта ще ме поздрави и с милувка ще се сбогува.

Но щом цъфне и последната теменуга и прелети последната пойна птица ,
тогава ще заминеш отново ,а аз под прецъфтелите вишни ще застана сама с лятната роса.
Не, не искам за поредна година да остана тук . За поредно лято ,есен и зима.
Искам с теб да замина , с пойните птици ,с цветовете , с пролетта.

Не са ми нужни багри и рози ,нито песните на славея , нито уханието на нова трева.
Ако нужно е всичко ще загърбя – топлината , лъчите светли на слънцето, пролетта.
Към студените хоризонти ще се насоча , по вятъра северен ще се понеса и всичко ще забравя.
Ти ,само ти нужен си ми за да чувствам любовта и топлината на пролетта  .