посвещавам на набор 1993 .
Накратко да опиша скромния набор 1993 – той,ние,аз …объркан,проспериращ , начетен и неграмотен, пълни идиоти и гении на природата, никакъв опит с 100 процентова реализация.
Тези определения могат да Ви се сторят хаотични,недомислени или просто пълна простотия , но какво да Ви кажа –Това сме ние! Ние сме тези,които до преди няколко месеца бяхме издънката на матури 2012, а сега сме бъдещите филолози,учители,журналисти, бъдещите юристи,политици и управници,бъдещите лекари и олимпийски надежди, ние сме бъдещето на РБ . Ние сме тези , които обявиха за неграмотни,а пишем статии и стихове,на деветнадесет години преподаваме чужди езици, водим дипломатически разговори с посланици,участваме в музикални събития,знаем програмите на Софийската опера и балет и, на Народният театър и на още куп други малки театри из милата ни столица .Не сме тези ,които се учим повече от ‘’Уикипедия’’ отколкото от учебниците,но сме чели ‘’Под Игото’’,’’Време разделно’’,’’Евгений Онегин’’ , ’’Майстора и Маргарита’’ ,’’Война и мир’’ , знаем кой е убиеца на 50-тата страница в романите на сър Артър Конан Доил . Ние сме тези ,чиито родители в момента (или в близките няколко години) получават 200лв пенсии,но и ние сме тези, които от невръстни деца знаем как без начален капитал да получим печалба, знаем как и около какво се върти пазарната икономика , знаем защо е по-добре да вложиш 5 лева в компания занимаваща се със софтуерно инженерство , отколкото 5 000 в заведение в центъра на София . Ние сме тези ,които се научиха да живеят в пълен технологичен лукс и в края на месеца да пекат царевична питка.Ние сме тези, които могат да Ви разкажат как са направени ефектите в американските филми, как се получава амониевата силитра или как точно влияят промишлените изпарения на атмосферата. Ние можем да Ви обясним причината за рекордните температури в последният летен сезон и какво точно е това ‘парников ефект’ и защо щом има глобално затопляне температурите в умереноконтиненталния пояс са спаднали до минималните -39 градуса през февруари месец. Ние сме поколението на чалга-музиката , но знаем кой е Висоцки и Рахманинов ,знаем Бах ,Бетховен,Верди,Вивалди , Малер и Хендел,знаем кои са Сава Попсавов,Кичка Христова,Стоянка Лалова ,както и гласът на Вселената- Валя Балканска.Гледаме западноевропейски , руски и арабски филми, гледаме турско Игрално кино и се чудим : защо касовите американски филми струват 15 лева ,а родните филми гният в складовете на някой фалирал кино салон …
Ние сме тези ,които знаем какво е да имаш много ,без да имаш нещо материално в действителност. Но въпреки всичко Ние сме тези ,които го осъзнахме.Осъзнаваме кои сме , когато никой друг не знаеше какво става в тази държава наречена Република България .
Ние сме поколението на психолозите във великия Софийски университет . Ние сме икономистите на държавата и политолозите на новото време.Ние не се учим само в България ,но и се учим и от света. Ние сме тези ,които разбрахме ,че да знаеш всичко не е достатъчно – трябва и да можеш да го прилагаш . Ние знаем ,че за да се промени нещо –първо трябва да променим себе си .
Но нека вече да започна по същество.
Днес се запитах (за кой ли пореден път) как и защо се е оформило съзнанието на ‘’децата на прехода’’? Теории много – едни глупави ,други не чак толкова , а трети са просто пълен ъпсурд .
Една теория на мен лично най ми допада като същност на идеята – тя е именно ‘’ Влиянието на преходът от държавната собственост към пазарната икономика ‘’ . Разбира се нямам предвид чисто икономическото влияние , а по-скоро социалната инверсия на поколенията българи .
Деветдесетте години ,по мой смътни детски спомени, бяха годините на малки бакалии и квартални игри на криеница, на дъвките ‘’Турбо’’ и зрънчото с играчка-изненада , на прибирането в 12 часа за обяд и излизането на детската площадка с лютеница в ъгълчетата на устата . Спомням си с истинско умиление тези години ,когато ме интересуваше само дали майка ми ще ми позволи да остана навън още 5 минути или ще трябва да се прибера и да си играя сама с колекцията от колички на братята ми.Помня и дните ,в които не виждах баща ми защото работеше на две места.
Помня идването на новият век. Помня първия си учебен ден , както и класната си стая с портретите на Левски ,Ботев и Вазов на стената .Помня също един ден на пакости още във втори клас , когато с приятелка се качихме на тавана в училището ни и там на една стена видях подпрян портретът на Георги Димитров . Помня деня ,в който осъзнах ,че в любимият ми детски сериал има голяма несправедливост . Всички знаем и сме гледали ‘’Том и Джери ’’ , но искам да питам: Вие кога разбрахте ,че не Том е лошият герой в това еднакво комедийно и трагично детско?
Именно в този ден аз започнах истински да мисля над случващото се около и с мен . Замислих се дали всичко привидно правилно, не е в действителност грешно. Замислих се дали тези ,които смятаме за злодеи не са в действителност просто хора ,които си вършат работата . А онези , на които симпатизираме, само защото са сладки и миловидни на външен вид ,не играят задкулисна игра на пантомима …
И в този ден аз спрях да бъда дете , спрях да гледам на живота наивно през розови очила .
Ако си мислите ,че съжалявам – грешите . Радвам се ,че осъзнах всичко това още като малка , по времето когато все още гледах анимационни филмчета. Отворих си очите за грешния свят и приех неговите грехове , но до ден днешен не съм му ги опростила . Надявам се и никога да не ги опростя ,защото тогава на секундата , аз ще съм се отказала от себе си и от правото си да мисля .
Както казах в горните си редове : трябва да променим първо себе си – трябва да го направим ,за да може да променим и това ,което не ни харесва в света . Трябва да дръпнем завесите и да разберем какво стои зад тях , кой с маска стои пред нас и кой с кръстосани пръсти зад гърба ни обещава светло бъдеще . Не бива да седим в театъра на живота като зрители с монокли ,гледащи от далече представлението на старите актьори . Не бива да слушаме приказки от ‘хиляда и една нощ’ и да тръпнем в неведение за следващата поука на нощта . Макар и луната пълна да седи в съзнанието ни , слънцето на новия ден винаги свети по-силно и по-ярко .
Лиричното отклонени в края на предходният абзац може и да е прекалено ,но пък за сметка на това е откровено . Но нека да се върнем на въпроса, защо аз мисля по този начин – теорията за прехода . Смяната на социалният статус , на условията на живот и развитие , промените в самото мислене на хората (корекция : на наложените промени… ) , стари и нови политики . Всеки казва как трябва да стане ,но никой не се ангажира да свърши работата . А тези, които могат да започнат и да завършат работата , си мълчат и се крият в ъглите . И не защото се страхуват , а защото никой няма и не желае да ги чуе . Както бащата на психоанализата е казал : съзнанието се сформира в детството главно от заобикалящата го среда .Когато примерът за подражание не е добър ,какво се очаква от възпитаникът ? Както гласи една поговорка ‘’Крушата не пада по-далеч от дървото ’’ . Едно поколение е прожекция на предходното му - но нима , драги ми родители и учители в житейското училище, Вие смятате за себе си ,това което говорите за нас ? Не мисля така . Убедена съм ,че искате ние да сме по-добри от вас , да сме по-различни от вас , да се променяме , да чупим остарели стереотипи и да променяме постоянно света , в който живеем заедно. Но знаете ли какъв е проблема ? Проблемът е ,че не ни го казвате , защото сте се свили в ъгъла на сцената и си мрънкате под носа . И нека вече сметнем 2и2 .
Примерът ,който следваме е именно гореописаният . И после някой каза ,че поколението ни не е способно на нищо . И отвръщам на изказването : Защо очаквате от нас нещо по-различно ,от това на което сте ни учили ? …Интересен е фактът обаче ,че именно тези , които до преди са се борили срещу несгодите и несполуките , сега стоят и търпят ? Питам се защо … не бих могла да отговоря адекватно на този въпрос ,защото не зная през какво са минали и какво им е коствало .Но знам ,че е било правилно . Грешното в тях в момента е ,че оставят в нас впечатлението на умора и нежелание . Нежелание да се борят и очакване нещо да се промени на готово . За съжаление , драги наши учители, не забравяйте- нищо няма да се промени от само себе си .
Но се радвайте поне за едно – ние знаем ,че е наш ред да действаме , ние трябва да се борим за собственото си бъдеще . И това научихме от вашето бездействие в началото на ХХI век .
Ние осъзнахме кои сме и за какво да се борим .
Осъзнахме,че ако не знаем историята си – ние нямаме бъдеще.
Но историята не бива да се преповтаря ,а да се поправя . Трябва да се учим от грешките на другите и да вадим поуки от собствените си . Ние сме хора и трябва ,не да се нагаждаме, а да променяме социалната среда.
Ето това вече е поколението на прехода.Това сме ние, със всичките ни недостатъци и преимущества. Това са отговорите на ‘’защо’’ и ‘’как’’ през моите очи .
Няма коментари:
Публикуване на коментар