Защо не можем пак заедно да сме мълчейки
на поляната отрупана с онова очарование?
Боси по тревата да тичаме
и в реката да се стичаме,
като риби да се гмурнем
във водата да заблестим .
Защо погледът ми като през пустиня минава,
без в скала да опре или в тръни да се заплете?
Защо следиш как времето бързо отминава ,
без часовник на стената- отброяваш ти
стрелките?
Стената бавно се рони
от нея падат спомени ,
като дребни песачинки
секундите отмервайки .
Защо думите крием зад глупави мелодиийки
на живота безкраен –това е страдание …
Няма коментари:
Публикуване на коментар