Ако тръгнем от семантиката на
думата ‘’ белота ’’, рано или късно ще се озовем до белия цвят , а какво
всъщност е този цвят ? Според художниците това е платното, от което започват да
рисуват; физиците смятат, че бялото е една закономерност, получена от други
закономерности, а поетите смятат белия цвят за символ на чистота и на
невинност. Но в един голям и обсипан с множество цветове свят какво е белият цвят и какво е белотата?
Ако се доверим на
поетите и кажем ,че белотата е чистота и невинност, то къде в света съществува
пълната белота? В природата не е чисто – навсякъде има кал, пръст, локви и
какво ли още не. А и в града е същото, понякога даже в по-големи размери. В
природата съществува невинност, но тя е несъзнателна и не може да бъде друга. В
града невинен е само този, който не е сторил нищо лошо, а дали има такива, не
мога да Ви кажа –не съм виждала . В света, който познаваме, всичко е сиво, няма
бяло - няма черно. Значи, според поетите не бива да има нито добро ,нито лошо,
а те съществуват. Но в света съществуват и много други цветове, получени от
белия, от черния, от тях и още един цвят
и още един и така, докато не се получи огромното разнообразие на света ни.
Според учените пък бялото и белотата са получени от една закономерност,
от едно действие , от един опит на човека да открие нещо ново. Действията на
учените са предизвикали появата на белия цвят. С усилията на много хора се е появило нещо ново,
което днес всички познаваме и знаем какво представлява. Но както е казал Айнщайн:
„всичко е относително”. Да, всичко е относително и свързано едно с друго, ако
не е имало кой да даде идеята за опита, няма да е било възможно да се постигне
резултат. Също така, ако ученият, дал идеята, не е бил научен от някого другиго или той
самият не е учил, нищо нямаше да се случи
Точно както
художниците започват картина върху платното си, така всеки от нас може чрез действие
да направи нещо красиво. А под красота на картината винаги ще прозира бялото
начало на чистото платно. Нека си представим нашия живот като едно бяло платно
– „Tabula
rasa”. И като следваме епистемологическия тезис, според който
това бяло платно се запълва от опита ни, нека го нарисуваме с нашите действия, като творим „белота”. И нека се учим през
целия си път, да работим върху себе си и да творим, каквото пожелаем...
И както винаги в
живота и тук има мъничка уловка – в света има и добро и лошо, затова и в
картините Ви ще ги има всички цветове. Нека всяко добро дело бъде белязано със
светъл цвят , а всяко лошо – с тъмен.
…
Сега, на края на вашата картина, погледнете я. Разгледайте я добре и
помислете: колко са светлите и колко тъмните части от нея? Колко от белотата на
платното Ви, дадено преди години, се забелязва под цветовете на делата ви ?
Няма коментари:
Публикуване на коментар