С дъха на теменужките и с цвета на кокичетата

Пролетта щом дойде с първите цветове на новата зора ,
тогава те очаквам под белите цветове на вишните да застанеш.
И ти заедно с уханието на теменугите и с вятъра на новата година ,
ще минеш покрай мен и леко като пойна птичка ще ми кажеш  ‘’Добър ден!’’.

Пролетта когато разцъфти в гората и в хорските сърца ,
тогава ще прелетиш над мен като щъркел дългокрак  ,
ще разрошиш косите ми с цвят на жълтурите в полето.
Ще разказваш за далечните хоризонти , където всичко мрачно и студено е .

С  първите топли лъчи слънцето ще огрее  моето сърце и ще погледна  всичко през розови стъкла.
Ще зърнем  двама пролетта и нейните багри шарени и ще ни обземе радостта.
 Поглъща ни  любовта , тлееща през есента , а разцъфваща заедно с  момината сълза.
Отново един в друг вперени ще са погледите ни – слънчогледи и нивя се срещнат.

Розови ,сини,жълти , лилави , червени и оранжеви са цветове ширнали се пред нас
и с всеки нерв от тялото ми запомням срещата с пролетта поредна, за поредна година.
Птички многогласни и дръвчета натежали от люляци ще ни обгръщат .
 С леко милване на вятъра пролетта ще ме поздрави и с милувка ще се сбогува.

Но щом цъфне и последната теменуга и прелети последната пойна птица ,
тогава ще заминеш отново ,а аз под прецъфтелите вишни ще застана сама с лятната роса.
Не, не искам за поредна година да остана тук . За поредно лято ,есен и зима.
Искам с теб да замина , с пойните птици ,с цветовете , с пролетта.

Не са ми нужни багри и рози ,нито песните на славея , нито уханието на нова трева.
Ако нужно е всичко ще загърбя – топлината , лъчите светли на слънцето, пролетта.
Към студените хоризонти ще се насоча , по вятъра северен ще се понеса и всичко ще забравя.
Ти ,само ти нужен си ми за да чувствам любовта и топлината на пролетта  .

Редом с Вълните

Редом с вълните сред нощната тъма ,
вървя с гордо вдигната глава …
Над бурното море крача по нестабилен път
и глухо стъпките отекват и бавно в пенливата вода се губят.
Вятърът  леко по лицето ми ръси песъчинки сол –
долетели от далечния  хоризонт .
И сега застанала на ръба разбирам къде трябва да ида …
Редом с вълните и слънчевата светлина крача
с гордо вдигната глава .
Към брега опасен е отправен  моят скромен взор
и вече ясно виждам през мъглите ,
как безкрайното море се сблъсква със златистите брегове .
Мирисът на зеленината събужда моето съзнание
и мисълта ми чиста полита над планините и полята
на непознатата земя !

Българският фолклор от 1912 до 2012 г. - причини и фактори за промяната

     
                                                                                                              

                    Промяната е нещо нормално и съвсем естествено в природата на човека.
          От началото на цивилизования свят промяната в нравите,държанието и начина на живот е съпътствано със забравяне на старите нрави и традиции и загърбване на стария живот с новия,който се счита по много показатели за по-добър.Но в българската история нравите и традициите ,които народа е имал и съхранил са ,спомогнали да се преодолеят множество трудности и са запазили идентичността на българите във времена на заличаване на етноси и асимилирането им в други народности.
           Промяната е нужна за да може човечеството да се развива ,но това не бива да се счита за еднакво със заличаването на традиционната култура на дадената група от хора .Има достатъчно начини културата да се съхранява в бита и начина на живот на дадените групи. Според множество доказателства един етнос се определя от неговия нрав,начин на живот и вярвания- точно тези компоненти сформират така наречената културна идентичност. Без нея асимилацията на народа или популярната в днешно време глобализация има огромно преимущество пред отделните народности.
         От началото на миналия 20век  до днес ,българският  народ  претърпява драстични промени в икономически,политически и социален план.Множество от фактори като смяната на политическите режими,национализацията и след това връщането към частната собственост,както и вътрешните миграции на населението на България ,водят и до промяна в бита и начина на живот на населението на страната.А заедно с тези промени се променят и традициите ,част от които са останали в нравът и мисленето на българите.Социалните промени са повлияни от смяната на средата на живот и развитието му – в градовете животът е по-динамичен и забързан и не остава много време за спазване на традиционните обреди примерно по празниците, не само големите празници като Великден и Нова година,а всяко малко честване на имен ден на пример. Къде в голям град от 21век ще се видят коледари или традиционните по Връбница(Цветница) хора или сватбарските повери ? В забързания начин на живот на днешните хора е изключително трудно ,макар да има желание , да се спазват традициите.С нарастването на градското население в България е логично да се отбележи спадът на селското население ,което на теория има по-големи шансове да запази начина на живот отпреди 100 или по-малко години.Но и в това има проблем – според съвременните изисквания и норми селският живот не е ‘’ добър ’’ ,което означава ,че за един съвременен гражданин на републиката не са достатъчни една схлупена къщурка с външен клозет и обор в закътаните хълмчета на Родопите или Стара планина – както са живели повечето ни дядовци и баби.
           С настъпване на нова  ера в човешкото развитие настъпват и нови традиции , които лека полека заместват старите. Една промяна в отбелязването на християнските празници у нас е отбелязването на 25.декември- Коледа ,както се нарича днес. Преди настъпването на глобализацията този ден се е отбелязвал като първия ден след края на новогодишните пости, но днес той се счита като деня за ядене на печено пиленце или на някоя блажна свинска пържола, което не е все пак толкова далеч от истината ,но измисленият образ на Дядо Коледа (свързващ се с този ден, който идва през комина и остава подаръци за добрите дечица) е плод единствено на глобалната реклама,навлязла в България след демократичните промени през 90-те години на миналия век. С технологичните промени идва и въпросът за родните производства , които в наши дни както всички знаем са силно конкурирани от вноса на чуждестранна продукция. Продукти като розовото масло и киселото мляко не са застрашени от глобализиране ,но  текстилните производства и дървообработващите предприятия срещат много трудности.Производството на мартеници ,както знаем е чисто български обичай – със своите червено-бели цветове те се отличават от всичко подобно по света, но от няколко години насам на пазара ни се срещат мартеници с надпис ‘’made in China’’ .Едно на ръка е икономическото поглъщане на производствата , друго е политическата насоченост в управлението на държавата.След 2007 година –влизането на България в Евросъюза- външната и вътрешната политика на държавата се водеше от плана на управление на съюза ,от което следват и промените в социалния живот на българина. 
                                                                                                     
           Промените ,които настъпват в традициите  обаче са  малко по-различни. Не толкова колкото промяна следва в тях, а по-скоро бавното им изчезване  от бита на населението . Това  обаче както е споменато по-горе в текста  е причинено  от следствията на глобализацията ,които засягат цялото население (независимо от тяхното  социално  положение).  В  миналата  2011 година  живота   на   един средностатистически  гражданин  се измерва  в  неговите работни дни , уикендите изпълнени с  гледане на телевизия  или  хобита ,и  14-дневната  му годишна отпуска , без да се броят официалните празници в държавата.И всичко това ще се повтори и тази  година . Странно е да си помисли човек  , че някъде в онези свободни дни младият  българин ще се замисли ,че не може да  изиграе  едно право хоро или  да наточи баница за вечеря , защото националния  пазар  предлага толкова много алтернативи . Подрастващите поколения днес  са завладени  от новите технологии и неспирната нова информация  ,която с всеки изминал ден се натрупва все повече . Когато около теб  живота се променя със скоростта на светлината  и  винаги когато се обърнеш ще забележиш нещо ,което до вчера го е нямало - дали ще обърнеш внимание на  старото от вчера  или ще се чудиш какво ще се появи на следващия ден , зависи само от това което ти показват в момента.
                  

         Аз съм израснала  с идеята , че ако  не знаеш  своето минало –значи ,че няма как да знаеш какво ще е бъдещето ти, за това смятам ,че е необходимо всеки да носи културата  ,която наследява  от родителите си и от техните родители  и да може да различава себе си от съседа .  Защото  да си българин не е просто едно гражданство на територия наречена България ,а е да си член на  една народност със  изключителни  нрави, традиции и  култура. За да може  културата на народа ни да се запази  и за напред е нужно да се образоват младите  в традициите ,които са  останали  и да се научат да пазят знанието и за следващите поколение . Това би могло да  се получи ,ако  се  въведат  уроци по фолклор в училищата , да се отворят отново съществуващите читалища и да се поддържат дейностите водени в тях  или  всеки човек да  поеме своята  отговорност -да  запази по някакъв начин традициите  в дома си  и малко или много в начина по който отбелязва всички празници  ,или  най-простото  да  научи  народните танци  и  да  знае да точи баница .
         Традициите  се запазват само тогава ,когато  хората  желаят да ги запазят. Необходимо  е на съвременния  човек да му се покаже от къде идва ,за да не забрави  кой всъщност е той и да знае на къде да се насочи и  най-вече да знае  къде може да се върне.

Пост-ове

Защо не можем пак заедно да сме мълчейки
на поляната отрупана с онова очарование?
Боси по тревата да тичаме
и в реката да се стичаме,
като риби да се гмурнем
във водата да заблестим .
Защо погледът ми като през пустиня минава, 
без в скала да опре или в тръни да се заплете?
Защо следиш как времето бързо отминава ,
без  часовник на стената- отброяваш ти стрелките?
Стената бавно се рони
от нея падат спомени ,
като дребни песачинки
секундите отмервайки .
 Защо думите крием зад глупави мелодиийки
на живота безкраен –това е страдание …

Поколението на прехода

                         


                                                                  посвещавам  на набор 1993 .


   Накратко да опиша скромния набор 1993 – той,ние,аз …объркан,проспериращ , начетен и неграмотен, пълни идиоти и гении на природата, никакъв опит с 100 процентова реализация.

Тези определения могат да Ви се сторят хаотични,недомислени или просто пълна простотия , но какво да Ви кажа –Това сме ние! Ние сме тези,които до преди няколко месеца бяхме издънката на матури 2012, а сега сме бъдещите филолози,учители,журналисти, бъдещите юристи,политици и управници,бъдещите лекари и олимпийски надежди, ние сме бъдещето на РБ  . Ние сме тези , които обявиха за неграмотни,а пишем статии и стихове,на деветнадесет години  преподаваме чужди езици, водим дипломатически разговори с посланици,участваме в музикални събития,знаем програмите на Софийската опера и балет и, на Народният театър и на още куп други малки театри из милата ни столица .Не сме тези ,които се учим повече от ‘’Уикипедия’’ отколкото от учебниците,но сме чели  ‘’Под Игото’’,’’Време разделно’’,’’Евгений  Онегин’’ , ’’Майстора и Маргарита’’ ,’’Война и мир’’ , знаем кой е убиеца на 50-тата страница в романите на сър Артър Конан Доил  . Ние сме тези ,чиито родители в момента (или в близките няколко години) получават 200лв пенсии,но и ние сме тези, които от невръстни деца знаем как без начален капитал да получим печалба, знаем как и около какво се върти пазарната икономика , знаем защо е по-добре да вложиш 5 лева в компания занимаваща се със софтуерно инженерство , отколкото 5 000 в заведение в центъра на София  . Ние сме тези ,които се научиха да живеят в пълен технологичен лукс и в края на месеца да пекат  царевична питка.Ние сме тези, които могат да Ви разкажат как са направени ефектите в американските филми, как се получава амониевата силитра или как точно влияят промишлените изпарения на атмосферата. Ние можем да Ви обясним причината за рекордните температури в последният летен сезон и какво точно е това ‘парников ефект’ и защо щом има глобално затопляне  температурите в умереноконтиненталния пояс  са спаднали до минималните -39 градуса през февруари месец.  Ние сме поколението на чалга-музиката , но знаем кой е Висоцки и Рахманинов ,знаем  Бах ,Бетховен,Верди,Вивалди , Малер и Хендел,знаем кои са  Сава Попсавов,Кичка Христова,Стоянка Лалова ,както и гласът на Вселената- Валя Балканска.Гледаме западноевропейски , руски и арабски филми, гледаме турско Игрално кино и се чудим : защо касовите американски филми струват 15 лева ,а родните филми гният в складовете на някой фалирал кино салон …
Ние сме тези ,които знаем какво е да имаш много ,без да имаш нещо материално в действителност. Но въпреки всичко Ние сме тези ,които го осъзнахме.Осъзнаваме кои сме , когато никой друг не знаеше какво става в тази държава наречена Република България . 
 Ние сме поколението на психолозите във великия Софийски университет . Ние сме икономистите на държавата и политолозите на новото време.Ние не се учим само в България ,но и се учим и от света. Ние сме тези ,които разбрахме ,че да знаеш всичко не е достатъчно – трябва и да можеш да го прилагаш . Ние знаем ,че за да се промени нещо –първо трябва да променим  себе си .

      Но нека вече да започна по същество.
  Днес се запитах (за кой ли пореден път) как и защо се е оформило съзнанието на ‘’децата на прехода’’? Теории много – едни глупави  ,други не чак толкова , а трети са просто пълен ъпсурд .
Една теория на мен лично най ми допада като същност на идеята – тя е именно ‘’ Влиянието на  преходът от държавната собственост към пазарната икономика ‘’  . Разбира се нямам предвид чисто икономическото влияние , а по-скоро социалната инверсия на поколенията българи .                                        
    Деветдесетте години ,по мой смътни детски спомени, бяха годините на малки бакалии и квартални игри на криеница, на дъвките ‘’Турбо’’  и зрънчото с играчка-изненада , на прибирането в  12 часа за обяд и излизането на детската площадка с лютеница в ъгълчетата на устата . Спомням си с истинско умиление тези години ,когато ме интересуваше само дали майка ми ще ми позволи да остана навън още 5 минути или ще трябва да се прибера и да си играя сама с колекцията от колички на братята ми.Помня и дните ,в които не виждах баща ми защото работеше на две места.
   Помня идването на новият век. Помня първия си учебен ден , както и класната си стая с портретите на Левски ,Ботев и Вазов на стената .Помня също един ден на пакости още във втори клас , когато с приятелка се качихме на тавана в училището ни и там на една стена видях подпрян портретът на Георги Димитров . Помня деня ,в който осъзнах ,че в любимият ми детски сериал има голяма несправедливост . Всички знаем и сме гледали ‘’Том и Джери ’’  ,  но искам да питам: Вие кога разбрахте ,че не Том е лошият герой в това еднакво комедийно и трагично детско?         
  Именно в този ден аз започнах истински да мисля над случващото се около и с мен . Замислих се дали всичко привидно правилно, не е в действителност грешно. Замислих се дали тези ,които смятаме за злодеи не са в действителност  просто хора ,които си вършат работата . А онези , на които симпатизираме, само защото са сладки и миловидни на външен вид ,не играят задкулисна игра на пантомима …
 И в този ден аз спрях да бъда дете , спрях да гледам на живота наивно през розови очила .
Ако си мислите ,че съжалявам – грешите . Радвам се ,че осъзнах всичко това още като малка , по времето когато все още гледах анимационни филмчета. Отворих си очите за грешния свят и приех неговите грехове , но до ден днешен не съм му ги опростила . Надявам се и никога да не ги опростя ,защото тогава на секундата , аз ще съм се отказала от себе си и от правото си да мисля .
  Както казах в горните си редове : трябва да променим първо себе си – трябва да го направим ,за да може да променим и това ,което не ни харесва в света . Трябва да дръпнем завесите и да разберем какво стои зад тях , кой с маска стои пред нас и кой с кръстосани пръсти зад гърба ни обещава светло бъдеще . Не бива да седим в театъра на живота като зрители с монокли ,гледащи от далече представлението на старите актьори . Не бива да слушаме приказки от ‘хиляда и една нощ’  и да тръпнем в неведение за следващата поука на нощта . Макар и луната пълна да седи в съзнанието ни , слънцето на новия ден винаги свети по-силно и по-ярко .
Лиричното отклонени в края на предходният абзац може и да е прекалено ,но пък за сметка на това е откровено . Но нека да се върнем на въпроса, защо аз мисля по този начин – теорията за прехода . Смяната на социалният статус , на условията на живот и развитие , промените в самото мислене на хората (корекция : на наложените промени… ) , стари и нови политики . Всеки казва как трябва да стане ,но никой не се ангажира да свърши работата . А тези, които могат да започнат и да завършат работата , си мълчат и се крият в ъглите . И не защото се страхуват , а защото никой няма и не желае да ги чуе .      Както бащата на психоанализата е казал : съзнанието се сформира в детството главно от заобикалящата го среда .Когато примерът за подражание не е добър ,какво се очаква от възпитаникът ? Както гласи една поговорка ‘’Крушата не пада по-далеч от дървото ’’ . Едно поколение е прожекция на предходното му  - но нима , драги ми родители и учители в житейското училище, Вие смятате за себе си ,това което говорите за нас ? Не мисля така . Убедена съм ,че искате ние да сме по-добри от вас , да сме по-различни от вас , да се променяме , да чупим остарели стереотипи и да променяме постоянно света , в който живеем заедно. Но знаете ли какъв е проблема ? Проблемът е ,че не ни го казвате , защото сте се свили в ъгъла на сцената и си мрънкате под носа .  И нека вече сметнем 2и2 .
  Примерът ,който следваме е именно гореописаният . И после някой каза ,че поколението ни не е способно на нищо . И отвръщам на изказването : Защо очаквате от нас нещо по-различно ,от това на което сте ни учили ? …Интересен е фактът обаче ,че именно тези , които до преди са се борили срещу несгодите и несполуките , сега стоят и търпят ? Питам се защо … не бих могла да отговоря адекватно на този въпрос ,защото не зная през какво са минали и какво им е коствало .Но знам ,че е било правилно . Грешното в тях в момента е ,че оставят в нас впечатлението на умора и нежелание . Нежелание да се борят  и очакване нещо да се промени на готово . За съжаление , драги наши учители, не забравяйте- нищо няма да се промени от само себе си .
   Но се радвайте поне за едно – ние знаем ,че е наш ред да действаме , ние трябва да се борим за собственото си бъдеще . И това научихме от вашето бездействие в началото на ХХI век .
 Ние осъзнахме кои сме и за какво да се борим .
      Осъзнахме,че ако не знаем историята си – ние нямаме бъдеще.
Но историята не бива да се преповтаря ,а да се поправя . Трябва да се учим от грешките на другите и да вадим поуки от собствените си . Ние сме хора и трябва ,не да се нагаждаме, а да променяме социалната среда.
    Ето това вече е поколението на прехода.Това сме ние, със всичките ни недостатъци и преимущества. Това са отговорите на ‘’защо’’ и ‘’как’’ през моите очи .

Отрова

Отровена от теб , от любовта…
         без капчица тъга и жал за това ,
аз приех те близо и белезите още по гърба ми стоят .
Готова още на мига да те приема и устните ти сладки да вкуся.
И отровната ти кръв да усетя как  бушува във вените ти .
Боря се срещу врагът ми най-опасен , но не печеля.

Боря се срещу желанието ми изпепеляващо,
срещу целувката ти отровна ,
срещу твоя чар и твоята усмивка.
Но не мога ,не се въздържам вече,
не издържам да съм около тебе .
Не  мога да те отхвърля ,
нито гръб да ти обърна !
Не мога теб ,проклети, не мога .

Но въпреки всичко ,което ми причини
пак с теб искам да съм
и пак от твоите устни отрова да отпия .
Губя ,губя борбата…
И само се надявам тоя път да се самоубия !

Искам отровата да я усетя, как през моите вени минава,
как моите жили обгражда
и как  към сърцето ми наближава…
И нека тогава ме убие ,нека това е края ,
 нека от твоята отрова отпия за последен път
от твоята –от ничия друга…
 
 

Огледало

                                                                                                                                                         Виждам теб , виждам себе си
                                                      през мътното огледалото на спомена .

Не се страхувам от настоящето без теб ,нито от дългите летни дни.
Не се страхувам и от бъдещето ,което ме приветства с искрящите звезди .
Нито ме е страх от есента или зимата – приветствам ги –
   Нека дойдат по-бързо! 
Няма да чакам, там под презрелите вишни – ти да съзрееш сам .                               Времето ми е скъпо – искам да живея !
 Но страх ме е … Знаеш ли от какво? Не чакай , защо ли питам…
Страх ме е огледалото да не се счупи от времето , среброто да не се олющи
и аз да забравя … Да , не се смей ! Не искам да забравям спомените много
и красиви , и мили , и все така разтупващи сърцето ми .
Но трябва да призная още нещо – страх ме е и да не загубя онези две неща, най-ценните . Не искам в спомените да потъна дори за миг и изведнъж с магия в огледалото да се затворя .
   Искам да живея !
Искам да виждам деня сегашен , да мечтая за следващото светло утро .
Искам зимата да дойте , а след това и новата пролет и жаркото лято .
Искам в огледалото да виждам настоящето !

Образованието и реализацията в чужбина

  Образованието в друга страна безспорно е по-добро.Богатия набор от специалности за изучаване и много различни стажове за упражняване на наученото .В доста от страните в Европа , както и в САЩ се предлагат стипендии за студентите склонни да заживеят нов живот . Това е , от една страна , уникална възможност за младите умове на България.

   Има обаче и много доводи против заминаването в чужбина . Един от главните е несигурността , която е неизбежна в един непознат свят . Отдалечеността от всичко познато и мило , потапянето на човека в чисто нова среда, култура и самия сблъсък  на възгледите и интересите на различните хора са други причини , които не позволяват на някои да загърбят родната си страна .

   Предимствата на образованието в друга напреднала страна са доста подмамващи с многото си възможности за бъдеща реализация и успехи . Новите и големи пазари предлагат огромно количество работни места за тези , които могат да се доберат до тях . Високите заплати и бързото издигане са главните причини на българите , които обмислят своето заминаване за чужда държава .

   Има доста трудности съпътстващи напускането на родината , но най-тежката от всички е самата реализация . Някои хора не намират своите вратички към по-добър живот . Както се е случило на лирическия герой от елегията ‘’ Майце си’’ на Христо Ботев . В това произведение са олицетворени всички причини за разочарованието , което може да последва от едно необмислено заминаване . Лирическият говорител е дълбоко разтърсен от живота , който води в чужбина . Неговата тъга по родния дом , майка си и всичко познато го кара да бъде нещастен и неудовлетворен .Реализацията на която се е надявал , не се е случила и единствения път , който вижда , е този към дома .

    Макар многото предимства на чуждия свят той не може да даде на човек всичко от което има нужда . Затова образованието , реализацията и живота някъде другаде освен в родната страна никога не съм го свързвала с личностното щастие и успех  .

Молитва Ми

И вървя през река от кръв и търся теб…
                но ето отново като паднал ангел плача сега ,че вече не мога да летя .
И мечтая на луната да се кача –далеч от теб да седя .
От черната смърт да се спася и от гарваните проклети да се скрия ,от другата  страна на светлата луна . Да не чувам песента на счупените сърца ,която ме кара да завия пред пълната с тъга зора..
И сега пред нея гола седя и молитва тайна й шептя :
                                       ‘’ Сива да не стана аз и да загубя себе си тогаз .
                                          И сърцето ми да не пламти ,
                                          а по любов чиста да ламти .
                                         И да спра да се скитам сама през черният лес
                                         и от веригите да се освободя
                                                                                  и пак да полетя…
                                         Като огнената птица криле да разперя
                                         и нов живот да постигна
                                        далеч от всяка болка и омраза                                        
                                         Смела небосвода да погледна - моята мечта,
                                         и вятъра топъл да ме обхване
                                                                                    и пак да полетя!

Месеците нижат се …

А на пролет , ето събужда  се всичко  .
Капките  небесни милват  дърветата по сухите гранки ,
нежно ромолят по земята жадна .
И тревите избуяват , и кокичетата се появяват,
и птичките се завръщат от южните ширини .
 Със сънени още очи, всички поглеждат света пременен .
Радост обзема и слънцето далечно,
то приближава се  и сякаш от радост засиява по-силно.
А лъчите му, като ръце протегнати галят всичко живо.
Дърветата будни са вече и обличат се в премени нови и цветни .
Едни облекли се в розово ,други в лилаво , трети в бяло и така -
една цветна дъга се ширва пред всеки с будни очи .
Но отново месеците нижат се …
Цветовете падат и всички  наметват се със зелени перелини
и всичко сякаш се потапя в еднообразието на летните дни.

Месеците нижат се …
Ето пак  цветовете завръщат се със силата на пролетта.

Малка горска история

Притаена е там нощната гора с тихо капещи листа.Мрак обземаше леса,а луната скрита бе зад облаците тъмни.Ни звук ,ни вой се чуваха в призрачната гора.

Природата цяла се беше обвила в странната тайна на гората.Нищо не помрдваше, нито звук се чуваше,нито дори полъха на вятъра не се усещаше,нито пък сова летеше край дърветата.Всички животни бяха се изпарили,като че ли съня на гората ги бе погълнал.Неподвижно всичко скрито бе в дълбините и шубраците.Никой не смееше да наруши тишината-покой навред цареше.На поляната китна,скрита нейде из гората някой наруши тишината.Стон прозвуча, лист ли сух падна на земята или бе вятър някъде от планината?...Там.Посредата на малката поляна ,заобиколена от дървата,седеше неподвижна сянка –чиста и бяла като снега.Тя беше там насред шубрака-Вълчицата.Тя там спокойно стоеше и тишината усещаше.Тя ли бе наистина това или бе шега ? До преди ярост и страст от козината и твърда като лед изкреше,а сега на тази поляна скрита от чужди очи тя нежна стои.Нима това е тя ? Нима това е тази ,която не се спира ...нима ?- тази ,която е свирепа и непоклатима...Застанала бе тя насредата взряна в скалата тумна и твърда,като нея издръжлива.Тя седеше там тиха и спокойно заслушана в горския покой.

Чу се шум едва доловим ,звук на прекършена съчка се разнесе из гората.Шум така силен и кънтящ-той разцепи на две тишината царяща из гората...А бялата фигура седеше там все така спокойна и неподвижна.Тя не се бе уплашила и не трепна.Горската царица познаваше тези зваци...

Нещо тъмно се прокрадваше през тъмата и ловко заобикаляше дървата.Шум повторен прокънтя низ гората-само Той нарушаваше тишината.След това покоя пак настана...Всичко пак се притаи и искри пропукаха гората.Стъпки грешни ли направи ?-Не.-Малък знак от шубрака се дочу,стъпки се доловиха някъде наблизо ...

И ето пак- същата поляна ,същата бяла фигура ,същата каменна скала,същата вълчица-това бе тя.това бе онази с двете лица,тя с бялата душа и с лапите си черни като катран тя закрачи и зачака...,но какво ?...

Вятър подуха,листа се отрониха и луната я разкриха облаците тъмни.Лъчи обляха нежно поляната малка, но сянка величава се промъкна между светлината.На скалата покрита с мъх се бе качил Вълка.Нощен вой разтърси гората, от нея се отрониха листата.Вълчицата поздравът прие и пристъпи бавно към сивата скала.

Не ярост цареше сега в нейната душа,а нежност изкреше ярките очи.Облак нов закри луната и само два чифта изкрящи очи се виждаха на поляната скрита.Облака отмина и луната пак поляната разкри,но двете нощни сенки бяха изчезнали...

Бяха далеч от тук-тичайки един до друг... 

Любовта като покупко-продажба

                                 Любовта като покупко-продажба

    Напоследък ми е направило впечатление ,че запознанствата , срещите и любовта като цяло са се превърнали  в едно неистово търсене на съвършенство . Постоянно чувам от близки ,приятели или просто от хора на съседната маса в кафенето – изказвания от сорта на ‘’ Необходимо е да си намериш богат мъж’’ , ‘’Ще те уредя с един големец от  някъде ‘’ , ‘’ Момиче ,не се занимавай с тоя – той няма да може да те издържа’’  … И безброй още подобни разговори . От мъжка страна пък се чува разговор наподобяващ виц : - Брат , искам да намеря истинска жена .Сещаш се някоя ,която да ме обича не защото имам кинти в джоба.Ама от къде да я изкопам , кажи ? / - Нямам идея бе човек , на виж ме мене – аз всяка вечер съм някъде по клубовете и дискотеките 
( предполагам на Студентски град ) и пак няма една ,която да ми грабне сърцето , де се вика тя се цели по-надолу … / - Еми да прав си , няма свестни мадами вече ./ Братче я остави тая тема и погледни онова русото парче с готиния задник ей там на бара ! / - Лелейййй ! … ‘’
 Чудя се на такива хора – оплакват се от това ,което имат ;Оплакват се за това , което нямат  и все пак не променят нищо в живота си . Една мисъл ми се върти в момента в главата :
            ‘’ Защо сме свикнали да обвиняваме някой друг за това ,което нямаме ? ‘’
Аз съм на мнението ,че ако искаш нещо да постигнеш трябва да положиш усилия . Ако не стане по един начин –пробваш по друг и така докато не постигнеш желаното със собствени усилия . Но нека се замислим не толкова общо …
   Ограничаваме се до любовните взаимоотношения между двама души ( между три и повече  става прекалено сложно ) , които според мен трябва да са прости и ясни :
                 Тя иска да бъде с него.Той иска да бъде с нея.Те са заедно.
Поне това е моето разбиране , но доколкото разбирам има прекалено много фактори , които не за в тяхна полза . Например : Той няма хубава кола или Тя няма голям бюст ;Той изкарва само 300 лева на месец , Тя пък не била толкова красива като ‘’онази от едно време ‘’ ; Той няма плочки на корема , а Тя няма сини очи и руса дълга коса ; Той не е ‘лошо момче ’ , Тя не е ‘секс дива’  . С такива примери мога да продължа още две страници поне , но мисля че разбрахте на къде води мисълта ми . Но все пак нека обобщя : Той не е идеален , Тя също не е идеална .
                        Моят въпрос е : Аджеба , кой на този свят е идеален ??? 
Всеки има своите недостатъци и те са това ,което го отличава от всеки друг . Предполагам ,че новата ‘ модна вълна ‘ е свързана донякъде (да го наречем така)  с ‘’Пазара на Любовта ’’ . Модерно е в момента да търсиш най-скъпото в най-евтиният магазин. Модерно е  да се ходи сякаш имаш какво да дадеш , без да притежаваш нищо . Модерно е да се правиш на нещото ,което се търси . Също както на стоковия пазар : най-предлаганите стоки са именно тези ,които най-много и най-често се търсят . Производството на дадена стока зависи от нейното потребление ,най-просто казано .
Същото е и в нашия ‘’пазар на любовта ’’ – това ,което мъжете / жените най-често  търсят в другия пол  е точно това ,което се предлага най-много . Но разбира се и тук си има врътка ,която да оплеска всичко …
Ние хората от 21-ви век  никога не казваме какво наистина искаме , поради множество причини .Всеки един от нас крие от какво наистина има нужда , какво иска и най-вече защо му е необходимо . И от всичко това идва спънката ,която по-рано споменах .
Как  може ‘’пазарът ни на любовта ’’ да предлага стоките ,които искаме ,като ние даваме некоректни стойности чрез потреблението си . Казваме ,че искаме любов – истинска любов (това се отнася и за двата пола) , а вместо това търсим това в банкови сметки , в деколтета , в панталони и под поли , във външния вид , в апартамента или в колата , но никога не търсим в характера или душата , в очите или думите . Материализмът е завладял даже примитивният стремеж на човека да създаде друг човек . И в края на краищата  всичко в нашия живот се свежда до проста сделка тип ‘покупко-продажба’  . Това ,което се търси ние го предлагаме ,заблуждавайки се ,че ако дадем търсеното ще намерим истински исканата от нас стока .
Както се досещате това е един омагьосан кръг изпълнен с разочарования и примиряване.
      Но сега Ви питам (питам и себе си ) :
                                            Ние стока ли сме? 

Листата … са … твой …

… И тя го погледна с онзи празен поглед-поглед на кукла.Безизразните й очи бяха сиви, по-сиви от обичайното и дълбоко се впиваха в неговите. Той трепна и примигна ,не издържаше на този поглед,който сякаш го пронизваше . Очите й като две копия се стрелкаха устремени към него и те ,само  те , му бяха съдник. Тя знаеше всичко за него,знаеше всяка негова грешка,ако пожелаеше можеше да го срине на мига . ‘’Тя ще го направи?’’-помисли си той в този безкраен миг . ‘’ Нали й обещах,защо пак сме тук ?’’ –той започна да диша тежко ,пулсът му се ускори ,очите му излъчваха притеснение и страх от властта на жената пред него.Знаеше ,че тя е добра и мила и грижлива ,но и винаги е усещал у нея онова ,което може да се опише само като потайно и страховито.Тя може да бъде зла ,ако поиска ,може да му причини толкова болка и мъка ,толкова проблеми и несгоди – само да реши .Това го тревожеше – той бе уморен и кракът го болеше ,както и белязаните от големи червени петна места .Тази нощ бе дълга за него ,а се очертаваше и още от нея , а не само нощта …Тя го гледаше все така безизразно със сивите си дълбоки ,замислени и разочаровани очи .Той не знаеше какво се върти из главата й ( никога не е могъл да разбере ) .Тя го гледаше и се взираше сякаш искаше да вникне в съзнанието му и май успяваше .Той усещаше погледа й да го прогаря , както само леда може, а той усещаше тази болка още по-дълбока от повърхностните рани .Той знаеше какво можеше тя да направи ,но никога не е предполагал ,че тя е способна на това …
…Тя беше разтревожена и дишаше ускорено .Знаеше защо е там и какво да направи .Това и щеше да направи ,но когато го видя отново син ,отново белязан от нечия чужда грешка ,отново подведен и отново виновен – тя просто спря .Виждаше го ,ей там, насреща й – погледът му бе така далечен ,сякаш не го тревожеше факта ,че тя и той бяха тук  отново! Тя беше бясна , беше разтревожена за нищо ,за едното нищо , за един безгрижен човек , на когото не му пука какво би могло да се случи . Той седеше там просто така ,без дори да сведе глава или да я погледне право в очите …Застана пред него и дума не продума – само застана отпред и го гледаше . Търсеше някаква реакция, опитваше се да разбере за какво мисли той,какво е мислел преди броени часове  и дали въобще е мислил ?! Тя знаеше отговора ,но пак си ги зададе всички тези въпроси , надявайки се на различен край .Тя кръстоса ръце и се усмихна ,сякаш на цялата тази проклета история ,а той я погледна с онзи поглед изпод вежда . Най-накрая тя разбра ,че каквото и да направи той тя ще го защити ,независимо какво. Тя прочете всичко в очите му ,трябваше и само един поглед ,за да разбере . В очите му кафяви тя видя поля и цветя и причината да дойде пак тук , причината винаги да се връща до него. Тя се обърна и каза всичко ,което беше намислила да каже – дума по дума произнесе  всяка малка и голяма лъжа. Каза всичко ,което прочете в очите му. Прочете какво да каже ,прочете неговото извинение и разкаяние и неговата вяра в нея . Тя знаеше ,че винаги ще заложи себе си стига той да имаше нужда от нея. Знаеше също ,че и тя може да разчита напълно на него …
…Той бе притеснен ,беше свел глава – не можеше да я погледне .Тя го убиваше и той знаеше ,че го заслужава .Заслужаваше тя да му причини всяка беда на света.Той искаше да я погледне още поне веднъж – искаш да види прекрасните и очи, и милата й усмивка , и искаше да я запомни с всяка нейна черта. Искаше да запечата нея и само нея в съзнанието си – жената , която го обрече…Той леко повдигна едната си вежда и само с крайчето на окото си проследи устремените копия на зениците й . Не можеше да прочете какво пише на лицето й. той я виждаше смътно и се опитваше да избегне погледът й като незрим и страшен меч.Той забеляза ,че цялата се е стегнала от яд и е кръстосала ръце , за миг помисли ,че видя как сърцето й пулсира в изпънатите гърди. Той искаше да се изправи и да я погледне ,но вече сили не му бяха останали.Мъчеше се да изправи глава и да срещне своя съдник ,но тя тежеше толкова много ,че не помръдна и със сантиметър, но все още я гледаше –сякаш с безгласна молба.Очите му изведнъж ясно фокусираха лицето й – нейните скули и изписани вежди,нейната извита в усмивка тъй мила нему. Видя устните червени изящно извили крайчетата си нагоре , образуващи нейната дяволита и в същото време ангелска усмивка.И точно тогава  вътре в него се пробуди нещо познато –вярата в нея. Сега той знаеше ,че тя ще му прости и това .Той най-сетне намери сили да вдигне глава , да впие поглед в нейните очи ,който сега бяха спокойни и приемащи неговия и там той видя своето спасение и своя ангел .Изведнъж тя изчезна ,нямаше я пред него.Той се стъписа и започна да се озърта и да я търси с поглед изплашен – дали я бе изгубил този път?
…Всичко бе станало за секунди и всичко свърши за секунди…
    
     И те пак с поглед се разбраха .Тя видя неговата нужда , благодарност и обич. Той отново я държеше в прегръдките си , държеше своя ангел . Погледнаха се пак в очите и сякаш там видяха целия свят , видяха всички отговори и без думи всичко си казаха . Тока те говореха помежду си повече отколкото и най-изкусните мислители не биха могли. Повече си казваха те ,отколкото един оратор би могъл дори с речник в ръце – думи и думи бяха прочетени и написани само в един единствен поглед . Тя и той –сродните души –те по-различни са от огъня и леда ,но пак заедно в убийствено сладка прегръдка хванати бяха в тази безкрайна нощ преливаща се в ден .

Лист

ЛИСТ

като краят на света
…бял и празен
като твоята мисъл
…бял и празен
като моята дума
…бял и празен
като нашата клетва
дадена в миг на заблуда .
Миг сега толкова далечен,
че ми се струва като сън странен
и породен от опиата долен .
Това ще остане от нас ,
от теб и мен – един лист.
…бял и празен
като душите ни чисти
…бял и празен
като мислите бистри.
…бял и празен
като светът в началото.
..бял и празен 

Битово чудо

      И в коледната нощ…
сълзи и  вик се очертават,
без радост и без дар от някой висш идеал.
Децата пак с надежда се зареждат и с радост отварят очички ,
и пак на сутринта тичат по боси крачка към малката  елхичка  .
А тя ,насред мижавата стая, стои с мършаво оредели клонки,
а игличките някога живи и зелени, по пода  нападали са бледи.
И светлинките на дръвчето леко трепкат сред тънките иглички,
а коледните играчки – напукани се люшкат бавно от ветрец леден.
Перденце дрипаво и тънко край стария дървен прозорец се вее
и зимната омая нахлува тежко във всички свити сърца .
А под елхата малка- малки торбички стоят,
не пълни с лакомства и дарове скъпи,
а с топла дрешка и обувки !

‘’Егоистично е да бъдеш самотен сам…’’

Когато любовта не е достатъчна –
думите не се чуват ,песента губи своя ритъм ,
делата не се гледат ,а стъпките не оставят следи …
Когато любовта не е достатъчна -
има ли смисъл  само да се мъчим ,
глупави въпроси да си задаваме
и с болка в очите да се гледаме взаимно ,
докато сърцата ни неуморно бият ,
в такта на отчайващата жажда , на обичта…
Когато любовта не е достатъчна – какво ни очаква ? –
отчаяние ,отчуждение ,омраза...
Не ,това не го желая ,защото в умът ми ,
в сърцето ми ,
в душата ми само теб обичам ,                                            
                                          но само това не е достатъчно !

Въртележка

Насред тъмен лес
          присветнаха  две искрящи
звезди,два изумруда се мярнаха
да летят насред шума и сняг.

Насред тъмен лес
стъпки тихи пропукаха клонки
игликови и сухи ,две следи се
отпечатаха по пуха покрил земята .

Насред тъмен лес
оглушително се  издигна вой на
някакво свято същество,един вой
последван от още един и още един .

Насред тъмен лес
симфония от светлини бляскави и
от звукове горди и примитивни и те
се издигаха към луната сребриста .
 
Насред тъмен лес
Светлините изумрудени ,сапфирени ,
елмазени и рубинени започваха да се
въртят като страшна  вихрушка .

Насред тъмен лес
следи разнородни и дълбоки,ала размити
се преплитаха по белия сняг и по калта
и оформят уникално света  на гората .

Насред тъмен лес
аз открих  красотата на вълка
и красотата на живота  и видях
вихрушката на света да ме поглъща.

Насред тъмен лес
        вой,очи ,лапи и глави се
завъртат във въртележката на
света и на живота и смъртта …

Бесило

И любовта ти пак мен души ...

Като завързана за теб съм аз и на бесило жестоко вися

и вятъра ме люлее и лашка безпощадно.

Насред пустиня от мечти ,на едно дърво изсъхнало

с клони разкривени и корени пресушени,

на безплодна почва засадено.

И любовта ми там почива-сред тъни и бодли ,

там сме и аз , и ти.

Ти ,който примката завърза и аз,

която от вятъра премръзва.

Вятър духа и време мина и минава,

но бесилото остава и аз на него още вися и се моля :

Времето нишките да изтрие и свободна да дишам и да крача по почва нова и непозната.

А ти там, ако искаш остани

и някоя друга чакай да се заблуди.

Но и нейното време ще отмине

и задух  ще я налегне, дано тогава поне да разбереш

и примката дебела своя да отпуснеш...

...И ето време мина и аз оазис съм открила.

А ти ? Какво ?

Още ли чакаш или я откри –поредната жертва ли плени ? 

Белотата под делата

                                           
                             

      Ако тръгнем от семантиката на думата ‘’ белота ’’, рано или късно ще се озовем до белия цвят , а какво всъщност е този цвят ? Според художниците това е платното, от което започват да рисуват; физиците смятат, че бялото е една закономерност, получена от други закономерности, а поетите смятат белия цвят за символ на чистота и на невинност. Но в един голям и обсипан с множество цветове  свят  какво е белият цвят и какво е белотата?        

Ако се доверим на поетите и кажем ,че белотата е чистота и невинност, то къде в света съществува пълната белота? В природата не е чисто – навсякъде има кал, пръст, локви и какво ли още не. А и в града е същото, понякога даже в по-големи размери. В природата съществува невинност, но тя е несъзнателна и не може да бъде друга. В града невинен е само този, който не е сторил нищо лошо, а дали има такива, не мога да Ви кажа –не съм виждала . В света, който познаваме, всичко е сиво, няма бяло - няма черно. Значи, според поетите не бива да има нито добро ,нито лошо, а те съществуват. Но в света съществуват и много други цветове, получени от белия, от черния,  от тях и още един цвят и още един и така, докато не се получи огромното разнообразие на света ни. Според учените  пък  бялото и белотата са получени от една закономерност, от едно действие , от един опит на човека да открие нещо ново. Действията на учените са предизвикали появата на белия цвят. С  усилията на много хора се е появило нещо ново, което днес всички познаваме и знаем какво представлява. Но както е казал Айнщайн: „всичко е относително”. Да, всичко е относително и свързано едно с друго, ако не е имало кой да даде идеята за опита, няма да е било възможно да се постигне резултат. Също така, ако ученият, дал идеята,  не е бил научен от някого другиго или той самият не е учил, нищо нямаше да се случи

Точно както художниците започват картина върху платното си, така всеки от нас може чрез действие да направи нещо красиво. А под красота на картината винаги ще прозира бялото начало на чистото платно. Нека си представим нашия живот като едно бяло платно – „Tabula rasa”. И като следваме епистемологическия тезис, според който това бяло платно се запълва от опита ни, нека го нарисуваме с нашите действия,  като творим „белота”. И нека се учим през целия си път, да работим върху себе си и да творим, каквото пожелаем...

И както винаги в живота и тук има мъничка уловка – в света има и добро и лошо, затова и в картините Ви ще ги има всички цветове. Нека всяко добро дело бъде белязано със светъл цвят , а всяко лошо – с тъмен.                                                          

                                  …

       Сега, на края на вашата картина, погледнете я. Разгледайте я добре и помислете: колко са светлите и колко тъмните части от нея? Колко от белотата на платното Ви, дадено преди години, се забелязва под цветовете на делата ви ?                                                         

Утаяване

Какво би казал ,ако ме видиш така ?-

обляна в сълзи,изпълнена с тъга.

Във водопади са се превърнали моите очи

и теб те виждат с неясни черти

Близо ли си или далеч ? –

не различавам нож от меч.

Сърцето ми обвито в лед преди

не можеше без теб да трепти.

Ти караше думите да излизат сами

четеше без грешка мислите ми.

Дните бързо без теб минаваха
и сълзите ми се утаиха …

Очите ми към теб все се взират,
но ръцете ми вече не те достигат .