С дъха на теменужките и с цвета на кокичетата

Пролетта щом дойде с първите цветове на новата зора ,
тогава те очаквам под белите цветове на вишните да застанеш.
И ти заедно с уханието на теменугите и с вятъра на новата година ,
ще минеш покрай мен и леко като пойна птичка ще ми кажеш  ‘’Добър ден!’’.

Пролетта когато разцъфти в гората и в хорските сърца ,
тогава ще прелетиш над мен като щъркел дългокрак  ,
ще разрошиш косите ми с цвят на жълтурите в полето.
Ще разказваш за далечните хоризонти , където всичко мрачно и студено е .

С  първите топли лъчи слънцето ще огрее  моето сърце и ще погледна  всичко през розови стъкла.
Ще зърнем  двама пролетта и нейните багри шарени и ще ни обземе радостта.
 Поглъща ни  любовта , тлееща през есента , а разцъфваща заедно с  момината сълза.
Отново един в друг вперени ще са погледите ни – слънчогледи и нивя се срещнат.

Розови ,сини,жълти , лилави , червени и оранжеви са цветове ширнали се пред нас
и с всеки нерв от тялото ми запомням срещата с пролетта поредна, за поредна година.
Птички многогласни и дръвчета натежали от люляци ще ни обгръщат .
 С леко милване на вятъра пролетта ще ме поздрави и с милувка ще се сбогува.

Но щом цъфне и последната теменуга и прелети последната пойна птица ,
тогава ще заминеш отново ,а аз под прецъфтелите вишни ще застана сама с лятната роса.
Не, не искам за поредна година да остана тук . За поредно лято ,есен и зима.
Искам с теб да замина , с пойните птици ,с цветовете , с пролетта.

Не са ми нужни багри и рози ,нито песните на славея , нито уханието на нова трева.
Ако нужно е всичко ще загърбя – топлината , лъчите светли на слънцето, пролетта.
Към студените хоризонти ще се насоча , по вятъра северен ще се понеса и всичко ще забравя.
Ти ,само ти нужен си ми за да чувствам любовта и топлината на пролетта  .

Редом с Вълните

Редом с вълните сред нощната тъма ,
вървя с гордо вдигната глава …
Над бурното море крача по нестабилен път
и глухо стъпките отекват и бавно в пенливата вода се губят.
Вятърът  леко по лицето ми ръси песъчинки сол –
долетели от далечния  хоризонт .
И сега застанала на ръба разбирам къде трябва да ида …
Редом с вълните и слънчевата светлина крача
с гордо вдигната глава .
Към брега опасен е отправен  моят скромен взор
и вече ясно виждам през мъглите ,
как безкрайното море се сблъсква със златистите брегове .
Мирисът на зеленината събужда моето съзнание
и мисълта ми чиста полита над планините и полята
на непознатата земя !

Българският фолклор от 1912 до 2012 г. - причини и фактори за промяната

     
                                                                                                              

                    Промяната е нещо нормално и съвсем естествено в природата на човека.
          От началото на цивилизования свят промяната в нравите,държанието и начина на живот е съпътствано със забравяне на старите нрави и традиции и загърбване на стария живот с новия,който се счита по много показатели за по-добър.Но в българската история нравите и традициите ,които народа е имал и съхранил са ,спомогнали да се преодолеят множество трудности и са запазили идентичността на българите във времена на заличаване на етноси и асимилирането им в други народности.
           Промяната е нужна за да може човечеството да се развива ,но това не бива да се счита за еднакво със заличаването на традиционната култура на дадената група от хора .Има достатъчно начини културата да се съхранява в бита и начина на живот на дадените групи. Според множество доказателства един етнос се определя от неговия нрав,начин на живот и вярвания- точно тези компоненти сформират така наречената културна идентичност. Без нея асимилацията на народа или популярната в днешно време глобализация има огромно преимущество пред отделните народности.
         От началото на миналия 20век  до днес ,българският  народ  претърпява драстични промени в икономически,политически и социален план.Множество от фактори като смяната на политическите режими,национализацията и след това връщането към частната собственост,както и вътрешните миграции на населението на България ,водят и до промяна в бита и начина на живот на населението на страната.А заедно с тези промени се променят и традициите ,част от които са останали в нравът и мисленето на българите.Социалните промени са повлияни от смяната на средата на живот и развитието му – в градовете животът е по-динамичен и забързан и не остава много време за спазване на традиционните обреди примерно по празниците, не само големите празници като Великден и Нова година,а всяко малко честване на имен ден на пример. Къде в голям град от 21век ще се видят коледари или традиционните по Връбница(Цветница) хора или сватбарските повери ? В забързания начин на живот на днешните хора е изключително трудно ,макар да има желание , да се спазват традициите.С нарастването на градското население в България е логично да се отбележи спадът на селското население ,което на теория има по-големи шансове да запази начина на живот отпреди 100 или по-малко години.Но и в това има проблем – според съвременните изисквания и норми селският живот не е ‘’ добър ’’ ,което означава ,че за един съвременен гражданин на републиката не са достатъчни една схлупена къщурка с външен клозет и обор в закътаните хълмчета на Родопите или Стара планина – както са живели повечето ни дядовци и баби.
           С настъпване на нова  ера в човешкото развитие настъпват и нови традиции , които лека полека заместват старите. Една промяна в отбелязването на християнските празници у нас е отбелязването на 25.декември- Коледа ,както се нарича днес. Преди настъпването на глобализацията този ден се е отбелязвал като първия ден след края на новогодишните пости, но днес той се счита като деня за ядене на печено пиленце или на някоя блажна свинска пържола, което не е все пак толкова далеч от истината ,но измисленият образ на Дядо Коледа (свързващ се с този ден, който идва през комина и остава подаръци за добрите дечица) е плод единствено на глобалната реклама,навлязла в България след демократичните промени през 90-те години на миналия век. С технологичните промени идва и въпросът за родните производства , които в наши дни както всички знаем са силно конкурирани от вноса на чуждестранна продукция. Продукти като розовото масло и киселото мляко не са застрашени от глобализиране ,но  текстилните производства и дървообработващите предприятия срещат много трудности.Производството на мартеници ,както знаем е чисто български обичай – със своите червено-бели цветове те се отличават от всичко подобно по света, но от няколко години насам на пазара ни се срещат мартеници с надпис ‘’made in China’’ .Едно на ръка е икономическото поглъщане на производствата , друго е политическата насоченост в управлението на държавата.След 2007 година –влизането на България в Евросъюза- външната и вътрешната политика на държавата се водеше от плана на управление на съюза ,от което следват и промените в социалния живот на българина. 
                                                                                                     
           Промените ,които настъпват в традициите  обаче са  малко по-различни. Не толкова колкото промяна следва в тях, а по-скоро бавното им изчезване  от бита на населението . Това  обаче както е споменато по-горе в текста  е причинено  от следствията на глобализацията ,които засягат цялото население (независимо от тяхното  социално  положение).  В  миналата  2011 година  живота   на   един средностатистически  гражданин  се измерва  в  неговите работни дни , уикендите изпълнени с  гледане на телевизия  или  хобита ,и  14-дневната  му годишна отпуска , без да се броят официалните празници в държавата.И всичко това ще се повтори и тази  година . Странно е да си помисли човек  , че някъде в онези свободни дни младият  българин ще се замисли ,че не може да  изиграе  едно право хоро или  да наточи баница за вечеря , защото националния  пазар  предлага толкова много алтернативи . Подрастващите поколения днес  са завладени  от новите технологии и неспирната нова информация  ,която с всеки изминал ден се натрупва все повече . Когато около теб  живота се променя със скоростта на светлината  и  винаги когато се обърнеш ще забележиш нещо ,което до вчера го е нямало - дали ще обърнеш внимание на  старото от вчера  или ще се чудиш какво ще се появи на следващия ден , зависи само от това което ти показват в момента.
                  

         Аз съм израснала  с идеята , че ако  не знаеш  своето минало –значи ,че няма как да знаеш какво ще е бъдещето ти, за това смятам ,че е необходимо всеки да носи културата  ,която наследява  от родителите си и от техните родители  и да може да различава себе си от съседа .  Защото  да си българин не е просто едно гражданство на територия наречена България ,а е да си член на  една народност със  изключителни  нрави, традиции и  култура. За да може  културата на народа ни да се запази  и за напред е нужно да се образоват младите  в традициите ,които са  останали  и да се научат да пазят знанието и за следващите поколение . Това би могло да  се получи ,ако  се  въведат  уроци по фолклор в училищата , да се отворят отново съществуващите читалища и да се поддържат дейностите водени в тях  или  всеки човек да  поеме своята  отговорност -да  запази по някакъв начин традициите  в дома си  и малко или много в начина по който отбелязва всички празници  ,или  най-простото  да  научи  народните танци  и  да  знае да точи баница .
         Традициите  се запазват само тогава ,когато  хората  желаят да ги запазят. Необходимо  е на съвременния  човек да му се покаже от къде идва ,за да не забрави  кой всъщност е той и да знае на къде да се насочи и  най-вече да знае  къде може да се върне.

Пост-ове

Защо не можем пак заедно да сме мълчейки
на поляната отрупана с онова очарование?
Боси по тревата да тичаме
и в реката да се стичаме,
като риби да се гмурнем
във водата да заблестим .
Защо погледът ми като през пустиня минава, 
без в скала да опре или в тръни да се заплете?
Защо следиш как времето бързо отминава ,
без  часовник на стената- отброяваш ти стрелките?
Стената бавно се рони
от нея падат спомени ,
като дребни песачинки
секундите отмервайки .
 Защо думите крием зад глупави мелодиийки
на живота безкраен –това е страдание …

Поколението на прехода

                         


                                                                  посвещавам  на набор 1993 .


   Накратко да опиша скромния набор 1993 – той,ние,аз …объркан,проспериращ , начетен и неграмотен, пълни идиоти и гении на природата, никакъв опит с 100 процентова реализация.

Тези определения могат да Ви се сторят хаотични,недомислени или просто пълна простотия , но какво да Ви кажа –Това сме ние! Ние сме тези,които до преди няколко месеца бяхме издънката на матури 2012, а сега сме бъдещите филолози,учители,журналисти, бъдещите юристи,политици и управници,бъдещите лекари и олимпийски надежди, ние сме бъдещето на РБ  . Ние сме тези , които обявиха за неграмотни,а пишем статии и стихове,на деветнадесет години  преподаваме чужди езици, водим дипломатически разговори с посланици,участваме в музикални събития,знаем програмите на Софийската опера и балет и, на Народният театър и на още куп други малки театри из милата ни столица .Не сме тези ,които се учим повече от ‘’Уикипедия’’ отколкото от учебниците,но сме чели  ‘’Под Игото’’,’’Време разделно’’,’’Евгений  Онегин’’ , ’’Майстора и Маргарита’’ ,’’Война и мир’’ , знаем кой е убиеца на 50-тата страница в романите на сър Артър Конан Доил  . Ние сме тези ,чиито родители в момента (или в близките няколко години) получават 200лв пенсии,но и ние сме тези, които от невръстни деца знаем как без начален капитал да получим печалба, знаем как и около какво се върти пазарната икономика , знаем защо е по-добре да вложиш 5 лева в компания занимаваща се със софтуерно инженерство , отколкото 5 000 в заведение в центъра на София  . Ние сме тези ,които се научиха да живеят в пълен технологичен лукс и в края на месеца да пекат  царевична питка.Ние сме тези, които могат да Ви разкажат как са направени ефектите в американските филми, как се получава амониевата силитра или как точно влияят промишлените изпарения на атмосферата. Ние можем да Ви обясним причината за рекордните температури в последният летен сезон и какво точно е това ‘парников ефект’ и защо щом има глобално затопляне  температурите в умереноконтиненталния пояс  са спаднали до минималните -39 градуса през февруари месец.  Ние сме поколението на чалга-музиката , но знаем кой е Висоцки и Рахманинов ,знаем  Бах ,Бетховен,Верди,Вивалди , Малер и Хендел,знаем кои са  Сава Попсавов,Кичка Христова,Стоянка Лалова ,както и гласът на Вселената- Валя Балканска.Гледаме западноевропейски , руски и арабски филми, гледаме турско Игрално кино и се чудим : защо касовите американски филми струват 15 лева ,а родните филми гният в складовете на някой фалирал кино салон …
Ние сме тези ,които знаем какво е да имаш много ,без да имаш нещо материално в действителност. Но въпреки всичко Ние сме тези ,които го осъзнахме.Осъзнаваме кои сме , когато никой друг не знаеше какво става в тази държава наречена Република България . 
 Ние сме поколението на психолозите във великия Софийски университет . Ние сме икономистите на държавата и политолозите на новото време.Ние не се учим само в България ,но и се учим и от света. Ние сме тези ,които разбрахме ,че да знаеш всичко не е достатъчно – трябва и да можеш да го прилагаш . Ние знаем ,че за да се промени нещо –първо трябва да променим  себе си .

      Но нека вече да започна по същество.
  Днес се запитах (за кой ли пореден път) как и защо се е оформило съзнанието на ‘’децата на прехода’’? Теории много – едни глупави  ,други не чак толкова , а трети са просто пълен ъпсурд .
Една теория на мен лично най ми допада като същност на идеята – тя е именно ‘’ Влиянието на  преходът от държавната собственост към пазарната икономика ‘’  . Разбира се нямам предвид чисто икономическото влияние , а по-скоро социалната инверсия на поколенията българи .                                        
    Деветдесетте години ,по мой смътни детски спомени, бяха годините на малки бакалии и квартални игри на криеница, на дъвките ‘’Турбо’’  и зрънчото с играчка-изненада , на прибирането в  12 часа за обяд и излизането на детската площадка с лютеница в ъгълчетата на устата . Спомням си с истинско умиление тези години ,когато ме интересуваше само дали майка ми ще ми позволи да остана навън още 5 минути или ще трябва да се прибера и да си играя сама с колекцията от колички на братята ми.Помня и дните ,в които не виждах баща ми защото работеше на две места.
   Помня идването на новият век. Помня първия си учебен ден , както и класната си стая с портретите на Левски ,Ботев и Вазов на стената .Помня също един ден на пакости още във втори клас , когато с приятелка се качихме на тавана в училището ни и там на една стена видях подпрян портретът на Георги Димитров . Помня деня ,в който осъзнах ,че в любимият ми детски сериал има голяма несправедливост . Всички знаем и сме гледали ‘’Том и Джери ’’  ,  но искам да питам: Вие кога разбрахте ,че не Том е лошият герой в това еднакво комедийно и трагично детско?         
  Именно в този ден аз започнах истински да мисля над случващото се около и с мен . Замислих се дали всичко привидно правилно, не е в действителност грешно. Замислих се дали тези ,които смятаме за злодеи не са в действителност  просто хора ,които си вършат работата . А онези , на които симпатизираме, само защото са сладки и миловидни на външен вид ,не играят задкулисна игра на пантомима …
 И в този ден аз спрях да бъда дете , спрях да гледам на живота наивно през розови очила .
Ако си мислите ,че съжалявам – грешите . Радвам се ,че осъзнах всичко това още като малка , по времето когато все още гледах анимационни филмчета. Отворих си очите за грешния свят и приех неговите грехове , но до ден днешен не съм му ги опростила . Надявам се и никога да не ги опростя ,защото тогава на секундата , аз ще съм се отказала от себе си и от правото си да мисля .
  Както казах в горните си редове : трябва да променим първо себе си – трябва да го направим ,за да може да променим и това ,което не ни харесва в света . Трябва да дръпнем завесите и да разберем какво стои зад тях , кой с маска стои пред нас и кой с кръстосани пръсти зад гърба ни обещава светло бъдеще . Не бива да седим в театъра на живота като зрители с монокли ,гледащи от далече представлението на старите актьори . Не бива да слушаме приказки от ‘хиляда и една нощ’  и да тръпнем в неведение за следващата поука на нощта . Макар и луната пълна да седи в съзнанието ни , слънцето на новия ден винаги свети по-силно и по-ярко .
Лиричното отклонени в края на предходният абзац може и да е прекалено ,но пък за сметка на това е откровено . Но нека да се върнем на въпроса, защо аз мисля по този начин – теорията за прехода . Смяната на социалният статус , на условията на живот и развитие , промените в самото мислене на хората (корекция : на наложените промени… ) , стари и нови политики . Всеки казва как трябва да стане ,но никой не се ангажира да свърши работата . А тези, които могат да започнат и да завършат работата , си мълчат и се крият в ъглите . И не защото се страхуват , а защото никой няма и не желае да ги чуе .      Както бащата на психоанализата е казал : съзнанието се сформира в детството главно от заобикалящата го среда .Когато примерът за подражание не е добър ,какво се очаква от възпитаникът ? Както гласи една поговорка ‘’Крушата не пада по-далеч от дървото ’’ . Едно поколение е прожекция на предходното му  - но нима , драги ми родители и учители в житейското училище, Вие смятате за себе си ,това което говорите за нас ? Не мисля така . Убедена съм ,че искате ние да сме по-добри от вас , да сме по-различни от вас , да се променяме , да чупим остарели стереотипи и да променяме постоянно света , в който живеем заедно. Но знаете ли какъв е проблема ? Проблемът е ,че не ни го казвате , защото сте се свили в ъгъла на сцената и си мрънкате под носа .  И нека вече сметнем 2и2 .
  Примерът ,който следваме е именно гореописаният . И после някой каза ,че поколението ни не е способно на нищо . И отвръщам на изказването : Защо очаквате от нас нещо по-различно ,от това на което сте ни учили ? …Интересен е фактът обаче ,че именно тези , които до преди са се борили срещу несгодите и несполуките , сега стоят и търпят ? Питам се защо … не бих могла да отговоря адекватно на този въпрос ,защото не зная през какво са минали и какво им е коствало .Но знам ,че е било правилно . Грешното в тях в момента е ,че оставят в нас впечатлението на умора и нежелание . Нежелание да се борят  и очакване нещо да се промени на готово . За съжаление , драги наши учители, не забравяйте- нищо няма да се промени от само себе си .
   Но се радвайте поне за едно – ние знаем ,че е наш ред да действаме , ние трябва да се борим за собственото си бъдеще . И това научихме от вашето бездействие в началото на ХХI век .
 Ние осъзнахме кои сме и за какво да се борим .
      Осъзнахме,че ако не знаем историята си – ние нямаме бъдеще.
Но историята не бива да се преповтаря ,а да се поправя . Трябва да се учим от грешките на другите и да вадим поуки от собствените си . Ние сме хора и трябва ,не да се нагаждаме, а да променяме социалната среда.
    Ето това вече е поколението на прехода.Това сме ние, със всичките ни недостатъци и преимущества. Това са отговорите на ‘’защо’’ и ‘’как’’ през моите очи .

Отрова

Отровена от теб , от любовта…
         без капчица тъга и жал за това ,
аз приех те близо и белезите още по гърба ми стоят .
Готова още на мига да те приема и устните ти сладки да вкуся.
И отровната ти кръв да усетя как  бушува във вените ти .
Боря се срещу врагът ми най-опасен , но не печеля.

Боря се срещу желанието ми изпепеляващо,
срещу целувката ти отровна ,
срещу твоя чар и твоята усмивка.
Но не мога ,не се въздържам вече,
не издържам да съм около тебе .
Не  мога да те отхвърля ,
нито гръб да ти обърна !
Не мога теб ,проклети, не мога .

Но въпреки всичко ,което ми причини
пак с теб искам да съм
и пак от твоите устни отрова да отпия .
Губя ,губя борбата…
И само се надявам тоя път да се самоубия !

Искам отровата да я усетя, как през моите вени минава,
как моите жили обгражда
и как  към сърцето ми наближава…
И нека тогава ме убие ,нека това е края ,
 нека от твоята отрова отпия за последен път
от твоята –от ничия друга…
 
 

Огледало

                                                                                                                                                         Виждам теб , виждам себе си
                                                      през мътното огледалото на спомена .

Не се страхувам от настоящето без теб ,нито от дългите летни дни.
Не се страхувам и от бъдещето ,което ме приветства с искрящите звезди .
Нито ме е страх от есента или зимата – приветствам ги –
   Нека дойдат по-бързо! 
Няма да чакам, там под презрелите вишни – ти да съзрееш сам .                               Времето ми е скъпо – искам да живея !
 Но страх ме е … Знаеш ли от какво? Не чакай , защо ли питам…
Страх ме е огледалото да не се счупи от времето , среброто да не се олющи
и аз да забравя … Да , не се смей ! Не искам да забравям спомените много
и красиви , и мили , и все така разтупващи сърцето ми .
Но трябва да призная още нещо – страх ме е и да не загубя онези две неща, най-ценните . Не искам в спомените да потъна дори за миг и изведнъж с магия в огледалото да се затворя .
   Искам да живея !
Искам да виждам деня сегашен , да мечтая за следващото светло утро .
Искам зимата да дойте , а след това и новата пролет и жаркото лято .
Искам в огледалото да виждам настоящето !